Ами сега се сетих… Преди няколко дена нещо стана дума на работа и едната колежка изрази мнение, че никога не би се занимавала с форуми, чатове и разни такива неща. Е, определено бях против и дадох като пример за това личният ми скромен опит. С невероятният форум wotgamebg в който се включих да участвам преди вече незнам колко години (6 ли 7 ли или повече…) се запознах първоначално виртуално, а в последствие и на живо с хора които коренно промениха живота ми, оказаха се страхотни приятели и винаги можех да разчитам на тях за много неща, от весела сбирка до споделяне на разни проблемчета :).

После се пренесохме и в #prikazkata където кръгът от хора се разшири, е, вече някой от предните хора се бяха разбягали по чужбините, но пък съм сигурен, че винаги ще са добре дошли при нас когато и да решат да се върнат за да заформим нещо щуро :). Абе общо взето това да участваш във форум се оказа супер градивно, развиващо личността и създаващо огромен кръг от страхотни хора и приятели!

Тази статийка е за всички вас приятели, благодаря ви че ви има!

Яко! Имат странно виждане за нещата. Вероятно по-зряло, но доста по-скучно и голям страх какво ще стане ако станело еди какво си, ами пък ако това дето уж ще става не стане?! Какво ще правим тогава, ами ако пък бля бля бля пълна безсмислица! Толкова по-лесно е човек да има един резервен план и да си живее без да обмисля изцяло и винаги абсолютно всички вариянти на бъдещето, понеже така и така живота винаги ни поднася това което най-малко очакваме.

Това посвя интересната идея “Ако разсъждаваме по обратният път - т.е. ако живота наистина ни поднася това което очакваме най-малко, то тогава неможе ли да предвидим все пак какво ще се случи?”. Не, неможе, понеже тогава пак ще очакваме да стане най-малко очакваното и тогава то вече не е “най-малко очакваното”.

Незнам, но досега научих едно от всичкото това “очакване на неочакваното” - ако постоянно се чудиш как да живееш ако ти поднесе нещо живота, то забравяш изцяло да живееш и само се щураш из несъществуващи проблеми.

Простичко, но да си го напиша, понякога човек го забравя ;))))